Димитринка Христова(Джим)
Познавам Николай от 25 години.В гимназията го наричахме „Майката”. Не само заради това,че при ръста му от 1.90 ние изглеждахме като деца до него.
Беше един от приятелите,с които си мислех,че няма да се разделя никога. Е,годините ни поотдалечиха-казарма,следване,работа,деца. През последните години се виждаме и чуваме по-често. Той е от хората,на които можеш да се обадиш по всяко време просто ей така-да споделиш болка или успех,да изслушаш неговите радости или проблеми.
Затова те обичам,Майче!
Не искам това да звучи като епитафия! Той все още има какво да дава-на семейството,на сина си,на приятелите си. За съжаление понякога възможността да живееш се измерва в точна сума,която е непосилна за един човек.
Затова моля всички,които могат да помогнат – направете го! Не мислете,че личните средства,които можете да отделите,са малко и затова няма смисъл. Вярвам,
че с общи усилия ще дадем на Николай шанс да живее нормално и пълноценно.
И ви благодаря,че по този начин ще ми помогнете да запазя един приятел!
|
|
|
Аз съм Янита.
Съученичка съм на Николай от Немската гимназия в Бургас. Не, аз не съм му просто съученичка – аз съм негова приятелка от повече от 20 години. Вярно , не сме били през всичките години заедно,но да изгубиш връзка с приятел не означава, че губиш и дружбата с него. В ученическите години се научихме да обичаме,уважаваме и ценим хората около себе си. Бяхме силна група и се държахме един за друг. Майо /така казваме ние на Николай/ е чешит – той не се оплаква,не хленчи и не обича да виждат мъката му.
Но сега той търси не само вашето съчувствие, но и вашата помощ!
Казват,че приятелите са сал над вълните. Нека всички ние бъдем за Майо спасителния сал!
Аз съм преживяла вече за съжаление загубата на близки хора, била съм в онова безпомощно състояние,когато нищо не зависи от теб,когато всичко ти се изплъзва и ти си само наблюдател-страдащ и безсилен...Сега не е така! Сега можем да помогнем!
Не живеем в много сигурен свят и имаме нужда да си помагаме по безброй начини. Никой от нас не знае колко дълго ще живее и при какви обстоятелства,но сега имаме шанс да променим съдбата на поне един човек!
Помогнете ми да спася приятеля си и да не бъда отново безпомощен наблюдател!
Благодаря ви предварително!
|
Чефа
Приятел в нужда!...
Можем ли да си докажем, че приятелството не е отживелица или привилегия на 16-годишните?
Можем ли да погледнем живота през неговите очи?
Можем ли да усетим силата, която се изисква от него, за да отправи той своя призив към нас?
Можем ли да преоценим приоритетите в забързания си ден?
Можем ли да покажем съчувствие в най-активната форма, за която се сещаме?
Можем ли да го погледнем в очите и той да прочете в нашите “Ние сме с теб”?
Можем ли поне да опитаме?
|
|
|
Казвам се Пенка
и съм съученичка на Николай от Немската гимназия.Четири години бяхме в един клас и съм съхранила само хубави чувства към него.Не бяхме много близки,но това не означава,че когато ме потърси преди една година,не поисках да направя,всичко,каквото мога,за да му помогна
Да помогна, за да се върне усмивката на лицето му и блясъка в очите му.Да се върне шеговития му характер и ведрото настроение.
И това трябва да го стори всеки,който го познава,защото човек заслужава да живее достойно.
Колкото и да са средствата,които можете да отделите,те са от значение.
Благодаря предварително на всички и приветствам тези,които решат да се включат и да приобщят към тази кампания и свои познати!
Защото с усилията на повече хора,ще стигнем по-бързо до целта . А целта е - да дадем шанс на Майо!
|
|